Георги Атанасов е роден в София, България.

Определя себе си като част от „Изгубеното поколение на прехода“. Преход, който според него не е завършил, а в някои аспекти дори още не е започнал. Чувства се излъган от управлението на страната до момента и му е мъчно, най-вече за уронените морални устои и вяра на българите вследствие на тоталитарния режим.

От дете е увлечен от света на книгите и чете с интерес произведенията на Жул Верн, Хърбърт Уелс, Карл Май, Джани Родари, Джек Лондон и др. Наред с художествената литература се интересува още като малък от Вселената и техническите открития. От космогонията, древните паметници и историята на Човечеството. Сред неговите четива от детството са списанията „Паралели“ и „Космос“.

Поради семейни обстоятелства Георги бива принуден да се издържа сам още от юношеска възраст. Това го среща с хора от различни социални слоеве и професии. Някои от тях го вдъхновяват и биват персонализирани в разказите. Георги започва да пише съзнателно около 2000-та година, вследствие на познанство с пишеща млада жена, която мистериозно изчезва от живота му. Това го разтърсва силно, като той е на мнение, че тази жена е нещо като негов духовен учител и водач в първите му литературни стъпки.

Георги се интересува от изкуството в различните му проявления. Сред хобитата му са фотографията и планинските преходи. Печелил е дипломи и награди от национални и международни фотографски изложби. В свободните моменти чете и изучава чужди езици, спортува и е на мнение, че книгата намира читателя, а не обратното.

„По пътя към…“ е неговият дебютен сборник.